Английската футболна игра очевидно вече върви в посока, която няма нищо общо с онези романтични времена, когато на старта на сезона привържениците на всички отбори можеха да си позволят да мечтаят за титлата. Подчертавам – всички привърженици! Никога няма да забравя възхода на Норич в края на 80-те години и възможността да триумфират с титлата например. Сега това е невъзможно! Защото преди началото на кампаниите единствено привържениците на тимовете от топ 6 имат възможност да дискутират възможността да спечелят първенството. Но напоследък доста точно може да се прогнозира развоя на първенството. Поради това и за мен този трансферен прозорец не бе интересен с купуването и продаването на звездите си. Имаше точно две неща, които някак естествен оприковаха вниманието ми.

Възходът на Бърнли

Към момента Бърнли стои на седмото място в подреждането. През януари Шон Дайш подписа нов договор, което на практика не изненадва никого. Причината да изтъквам този факт е в промяната на параметрите. Обичайно Дайш подписваше контракти година за година, като логиката бе простичка – остане ли Бърнли в елита, Дайш е ок. Сега обаче подписа за 5 години, което ще го задържи в клуба до лятото на 2022 година. А ако прибавим това към времето, в което вече е в клуба, то той ще направи 10 години в Бърнли. В известен смисъл може би изглежда страшно любопитно, че преди Шон Дайш (изключвам един временен наставник) начело на Бърнли бе Еди Хау, който сега води Борнемут. Но това е друга тема, която някак странно се връзва с тази за Бърнли обаче.  

В този линк може да видите само част от философията, която очевидно са възприели в Бърнли, за да не преразказвам - http://www.skysports.com/football/news/11708/11220806/the-burnley-way-nicky-law-on-recruiting-to-fit-the-clubs-vision . Заслужава си четенето, защото ще олицетвори точно какво търсят в Бърнли.

Новият договор на Дайш

Защо Шон Дайш подписа такъв договор? Много просто. В един момент човек като него вече е горещо ценен и уважаван в английския футбол. Всъщност в момента всеки мениджър бива оценяван по няколко фактора, сред които два са от изключително значение – вмества ли се в предвидения бюджет и постига ли планираните цели. За да оценим колко далеч закара в развитието си клуба Шон Дайш се налага да си припомним, че имаше спорове кой се справя по-добре – той или Пеп Гуардиола. Самият факт, че изобщо се забърка в такива разговори, прави Дайш много желан от редица клуба. От това дойде и подписването а договора.

Кое ми е най-интересно на мен? Бърнли е клуб, който ще ни служи за пример, когато описваме една огромна група кубове. Дори не само в Англия. Бърнли е олицетворение на спортно-техническия прогрес, като в същото време се запазва финансовата рамка в работата на клуба. Дайш поема клуба на 30 октомври 2012 година. И вижте какви трансфери има от тогава:

Сезон                 Продадени (млн.)     Купени (млн.)             Баланс (млн.)

2012-2013         7.79                              2.07                              +5.72

2013-2014         4.19                              0                                    +4.19

2014-2015         0                                    11.36                            -11.36

2015-2016         18.63                            23.13                            -4.5

2016-2017         1.08                              41.04                            -39.96

2017-2018         45                                  30                                 -15

Общо                                                                                             -60.19

Настоящото състояние на Бърнли е сътворено с трансферен бюджет от 60 милиона паунда. Това си е геройство, както и да го погледнем. Аз харесвам процесът „Бърнли” и считам, че футболът ще загине, ако няма такива клубове. И вместо да халуцинират за „видео-асистенти”, промяна на последователността на изпълнение на дузпи, хората, които ръководят футбола трябва да направят всичко възможно, за да дадат шанс на такива клубове да могат да се мерят с големите. Иначе всичко ще е загубено и в един момент великата игра ще си отиде.

Разделението

На практика вече можем спокойно да разделим отборите на два типа „Бърнли” и „Манчестър Сити”. И в двете категории може да допишем доста състави. Дори претендиращ за здрав финансов разум клуб като Арсенал, похарчи близо 100 милиона паунда за двама нападатели, така че вече няма средно положение – или си „Бърнли” или си „Манчестър сити”.  

В моите очи явления като Бърнли продължават да бъдат олицетворение на Великата английска игра и аз не мога да не започна с тях блога си. Треньори като Шон Дайш ще бъдат ценени от мен много повече от онези като Мауриньо и Гуардиола, които работят със страшно много пари. Не отричам успехите им, не отричам, че са явление във футбола, но никога няма да са моите хора. Аз вярвам, че показаното от Бърнли сега е истинският футбол. Моята Английска Футболна Игра!