Трансферният прозорец противопостави по интересен начин Гуардиола и Мауриньо. Двамата са интересни, защото се очертават и изглеждат като флагмани на два вида футболна философия, която вълнува хората. Защитата срещу нападението, атаката и фантазията срещу желязната дисциплина. Ние, по-старите вече фенове, помним много такива противопоставяния – Италия срещу Бразилия през 1982, после Франция и Холандия срещу Германия. В един момент дори Бразилия се примири и реши да е реалистично действащ състав на терена. За мен Ливърпул от 80-те бе единственият футболен отбор, който можеше да се похвали и с двете тенденции в представянето си. И това ги правеше толкова силни. Англия винаги си бе на страната на наивните вярващи в джентълменството и в общи линии не стигна по-далеч от романтиката в играта. Но сега Гуардиола и Мауриньо се призвани да подновят същата тази битка. И да я водят от името на Манчестър Юнайтед и Манчестър сити. Всеки от нас ще си има собствена позиция по темата. И това също е нормално!

Гуардиола публично каза, че клубът му не може да спечели 4 титли за един сезон, защото няма нужните играчи. Дори Манчестър Сити не може да си го позволи. Да си призная, ако той говори за количество съм склонен да се съглася, защото мнозина забравят правилото за общия брой играчи в даден клуб над 21 години. Могат да са само 25 и толкова! Поради което ще е трудно някой отбор да вземе и четирите трофея в Англия. Просто ти трябват повече на брой футболисти, за да може да играеш интензивно. Или пък да успееш да извадиш редовно по 5 млади играчи (под 21 години), които да са в състояние да изиграят по 20 мача на сезон и от това да не пострада качеството в представянето. Трудно е дори и за тях двамата.

Формално тази битка избухна отново внезапно на 31 януари, когато Сити поиска Рияд Марес в последния ден на трансферния прозорец. Говореше се за сделка от 60 милиона, после 70, после 50 плюс играч. Но до трансфер не се стигна, защото парите се видяха много на собствениците. Преди това подобно нещо се случи и с Алекси Санчес. Но пък бе купен един бранител отново за огромна сума. Аз никога не съм бил сред хората, които ще защитават Гуардиола, но не бива и да се гледа на него едностранчиво. В Туитър получих едно изявление на каталунеца, според което за него „Модерният футбол ме прави доста тъжен понякога. В днешно време фокусът отива повече към големите имена, отколкото към промотирането на младежи и това ме натъжава. Израстнал съм с методите на Барселона и се надявам да им остана верен през цялата си кариера. Защо да купувам нападател за 50 милиона, когато имам един да чака в младежкия отбор?”. Това е изявление, което се твърди, че е направено на 24 март 2009 година. Гуардиола бе наречен …няма значение точно как.

Трябва да кажем нещо важно! Към момента се води яростна бика между феновете на футбола на „Мауриньо” и този на „Гуардиола”. Но истината е, че ако се сбъднала сделката за Марес, двамата щяха да са единствените похарчили над 1 милиард за трансфери в кариерите си. И ако при Мауриньо започва през 2000, то Гуардиола стартира през 2008. Разказвам това, защото е редно да оценяваме и двамата с плюсовете и минусите им. Да, Мауриньо харчеше много пари в отборите, в които работеше, но се оказва, че и Гуардиола не е съвсем имунизиран от това. Сега Сити играе страхотно, има равностоен състав, но пък кой дава 50 милиона за всеки защитник, който бъде купен! Това не е никак малко. Мауриньо заслужава да бъде обвинен, че отборът му не играе толкова красиво, но пък вижте играчите срещу Тотнъм в нападение – Лукаку, Санчес, Лингард и Марсиал! И зад тях Погба. Но липсваше баланс в представянето и изведнъж се оказа, че Юнайтед е уязвим в отбрана. За мен Мауриньо си постави за цел да направи състава си по-офанзивен, но това ще отнеме време. До тогава – Гуардиола и сити ще имат превес и то сериозен. За мен Гуардиола води с едно важно качество на Мауриньо – умението му да използва целия наличен потенциал на играчите. Случаите с Де Бройне и Сала са основателни, за да се потърси сметка как Мауриньо г и е изпуснал, а сега ги виждаме на това равнище на играта.

И тук всъщност си давам сметка, че битката между тях не е между нападението и защитата. Това е противоборство, което винаги е било в основата на Великата Игра. Не, двамата всъщност са от една и съща част на барикадата, те не се различават кой знае колко. Да, средствата, с които ще постигнат целите си са различни. Единият иска да е по-голям реалист, другият пък е предпочел отборите му да атакуват повече, отколкото да се защитават. Но всъщност те конструират отборите си с готов продукт. Манчестър сити има достатъчно национали на Англия, които станаха световни шампиони до 20 години, но колко то тях виждаме в първия състав? Аз оправдавам Гуардиола и Мауриньо – те нямат време. Никой няма да ги чака. Собствените на двата манчестърски състава искат резултати веднага. Поради това аз не ги коря.

Но и не смятам да присъединявам единия или другия към „последните джедаи”. Филмът може и да не е нищо значимо, обаче въздейства на спомените и сърцето. И тези двамата правят същото – въздействат на сърцето. Но те са еднакви и аз не намирам смисъл  противопоставянето един на друг. Аз ще си търся „джедаите”, които ще ми върнат вярата, че Играта може да възроди онази романтика, която и ме запали по нея преди години. Проблемът ми е, че не виждам такива.

ПП. Еди Хау е един от хората, които ще са ми страшно любопитни в бъдеще.