Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 09:43 - Мотиватор или тактик
Автор: efgame Категория: Спорт   
Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Когато човек гледа двубой като този между Ливърпул и Тотнъм осъзнава защо Висшата лига е толкова велико зрелище. На първо място в дивизията са събрани треньори, които смело може да наречем най-силните в професията. Вероятно ще има някое и друго изключение (Маурицио Сари очевидно изглежда като такова), но тенденцията е същата като при футболистите – да бъдат взимани на Острова най-добрите. И съм сигурен, че това ще продължи. Ясно е, че има страшно много различни теми, които трябва да подхванем около този мач, но аз съм си избрал една малко по-различна. В неделната вечер ми се струва, че видяхме някои качества на мениджърите на Ливърпул и Тотнъм, които не бива да подминаваме.

 

Първото полувреме

 

На мен вече започва да ми омръзва непрекъснатото говорене за „високата преса на Ливърпул”. Защото тя не е еднозначна във всеки мач, а Клоп я насочва към определена зона или дори играч. Искам да кажа, че тя не е една и съща във всеки двубой и вече не е достатъчно да кажеш, че Ливърпул пресира, а е добре да се уточни какво точно се прави с нея. В мача с Тотнъм я видяхме в изпълнение по чудесен начин, но в един много кратък период от време. Въпреки това обаче пресата на Ливърпул имаше два елемента, които поне за мен бяха новост. На първо време бих отличил яростното желание да бъдат атакувани Дайър и Дембеле при изнасянето на топката. Много е спорно дали говорим за „геген-пресен” (или както там се казва на немски) или за целенасочена стратегия да се търси отнемане на топката от конкретни двама футболисти на съперника. Защото Тотнъм умее да разиграва и изнася топката чрез тях двамата преди да докарат владението до Ериксен.

 

Джан например беше изнесен много напред, за да бие упорито Дайър, който въпреки всичките си умения, не е перфектен при владеенето и подаването на топката. В тази връзка е интересно как точно Юрген Клоп избира кои играчи да започват мачовете в средата на терена. Тази тройка, която мениджърът на Ливърпул използва зад нападателите си е от изключително значение и всъщност там могат да се намерят някои любопитни тактически моменти. Например в неделния ден липсваха двамата най-силни играчи за Ливърпул от двубоя с Манчестър Сити – Окслейд-Чембърлен и Вайналдум, а Джан бе на съвсем различна позиция. И това реши първото полувреме.

 

В няколкото източника, които ползвам няма разделение на статистическите данни за първо и второ полувреме на докосванията на топката от страна на определен играч. В тази връзка ми е страшно интересно колко различни са те при Ериксен. Защото ми се струва, че полузащитникът на Тотнъм много по-рядко играеше с топката в сравнение с други двубои преди почивката. В неделя Ериксен имаше 50 точни подавания (83 процента успеваемост) и само един дрибъл с топката. Срещу Манчестър Ю например той имаше 62 подавания (12 разлика означават 20%, което е съществено число).

 

Второто полувреме

 

Признавам си, че на почивката си мислех какво би представлявал Ливърпул, ако някой любител на промените в правилата на футболната игра (а напоследък очевидно има някаква болест в това отношение) забрани на съставите да се пресират. Шегувам се, естествено, но се питам как би изглеждала играта на мърсисайдци без възможността да пресират съперника. И го видяхме след почивката. Ливърпул е състав, който не може да играе в защита продължително време. Успехът срещу Манчестър сити се дължеше на факта, че Ливърпул не промени играта си, докато не стана 4:1. Просто мърсисайдци не могат към момента да се защитават. Клоп е прекрасен мотиватор, но през второто полувреме не видях по никакъв начин да повлияе на развоя на срещата. Смените му на пръв поглед бяха точни, но не донесоха никакъв ефект върху развоя на двубоа. Напротив! След влизането на Матип, Тотнъм можеше вече да разиграва съвсем спокойно и да установи превес в това отношение  половината на домакините. На мен Ливърпул ми изглежда отбор, в който липсва разнообразието в действията, а това помага да биеш в един мач, да направиш фурор в два, дори в три да унижиш съперника, но не и да се бориш за титлата. Но пък от друга страна, когато дойде в Ливърпул, Клоп поиска 4 години, за да постигне успех в Лигата. Е, има още време, а ще е честно да кажем, че в момента Ливърпул има аргументи да спечели всеки един мач. А и има добра серия от мачове без поражение, което също не е без значение. Може би наистина трябва да има план Б или дори Ц, за да се мисли за титлата на „Анфилд”.

 

И тук стигаме до поне за мен един мениджър, който умее да прави тактически промени по безапелационен начин. Почетино се твърди, че е в полезрението на Манчестър Ю за наставник, който да замени Мауриньо, когато договорът на португалеца с „Червените дяволи” изтече. А има и достатъчно информации за интерес и на Реал Мадрид към негоата работа, макар че там Хари Кейн е желаната фигура на този етап.

 

Какво обаче имам предвид? След почивката ролята на Сон беше изключително важна, за да видим този обрат в играта на Шпорите. Кореецът застана до Хари Кейн в атаката, а това върна автоматично един от полузащитниците близо до отбраната, за да се запази усещането за числен превес. В същото време Дайър се прибра още по-близо до отбраната, като се увеличи дистанцията между него и нападението. Така точно в това пространство Ериксен и Деле Али бяха длъжни да се надиграват един на един със съперниковите футболисти. Бавно, но сигурно Шпорите обърнаха развоя на играта, последваха смени на Почетино, който направо върна Дайър в отбраната и вкара свежи хора в средата на терена. Но така и Ериксен не се разигра. Защо стана така нямам идея, но той не съумя да бъде онзи „дразнител” в средата на терена с топка в краката, който обичайно е.

 

Тотнъм може да бъде надигран, но не и когато бъде оставен да владее. Шпорите са много силни, защото умеята да намират пространства в нападение дори, когато ги няма. Те си ги създават сами. Дори и на „Анфилд” успяха да го направят.

 

Мотиваторство и тактически умения

 

Гледайки срещата в един момент се запитах какво им липсва на тези двама мениджъри, за да бъдат перфектни, дори най-добрите в занаята. За мен на Клоп му липсва малко от тактическата гъвкавост на Почетино. Не казвам, че мениджърът на мърсисайдци е слаб тактик! Не, няма такова нещо, но Почетино намира по уникален начин решения в много тежки ситуации и то в хода на мачовете, които го отличават от почти всички мениджъри. Докато наставникът на Тотнъм би се възползвал по прекрасен начин от емоциите на Клоп, защото изглежда прекалено лишен от страстта, която носи успех в Англия.

 

В неделя гледахме вълнуващ двубой. Страхотен, бих го нарекъл! А в него видяхме и двама мениджъри, които в моите очи биха станали перфектни, ако имаха по малко от качествата на своя съперник край тъчлинията. 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: efgame
Категория: Спорт
Прочетен: 5138
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728