Борислав Борисов
Имаше един прекрасен филм „Да обичаш на инат”! Предполагам, че за повечето хора, които не са живели във времето преди 10 ноември 1989 година, той едва ли ще означава нещо. Дори вероятно ще е ненужно драматичен. Аз често се сещам за него, когато започнем да говорим прекалено много за съдийство и ред други глупости. Преди години избягах от часовете и в алианса за учене на английски език, за да го гледам, нашите ме хванаха и трябваше да кажа защо съм искал да гледам този филм. Та го помня добре!
Кой е виновен за футбола?
Всъщност нека се опитаме да си зададем един простичък въпрос – кой е виновен за състоянието на футбола? След двубоя на „Анфилд” между Ливърпул и Тотнъм стана ясно, че взетите решения от съдиите са изключително точни и напълно според правилата на играта. Тогава защо те да са виновни? Това е все едно някой да реши да спазва закона или пък правилата за работа в офиса и ние да го обвиняваме, че той е виновен. Проблемът е, че главният съдия на терена ще е автентичната цел на цялата ярост и гняв, на които са способни привържениците. Но всъщност арбитрите просто си вършат работата.
Много пъти съм го писал и повтарял, но от 2006 година насам целенасочено се променят правилата на играта. И хората, които го правят са отговорни за създадената сега ситуация. По някакъв странен начин на всеки проблем в играта се подхожда с елементарното „ми, дай да го променим тогава”! Само че необмислените и бързи промени са рецепта за катастрофа. И за мен вината за този хаос, в който се намира любимата ми игра лежи изцяло във ФИФА и хората, които ръководят съдийството, сред които е и Пиерлуиджи Колина. Аз винаги бих защитавал съдиите, защото за мен те не са виновни. Поставени са в нелепа ситуация!
Логиката на промените
Е, да се върнем назад във времето! Първата значима промяна в играта бе правилото за връщане на топката към вратаря умишлено с крак (после беше дефинирано, с коя точно част на тялото може да връщаш топката). Категорично това бе огромен успех, защото лиши играта от ненужно бавене. Втората промяна бе да се промени правилото за засада и нападателите получиха предимство, като се оказаха в редовна позиция, ако са на една линия с предпоследния играч на противника, отричано спрямо голлинията. Тези две промени имаха за цел да динамизират играта от една страна и да дадат малко предимство на нападателите. И както в много други ситуации, дори и извън футбола, всички решиха, че това е рецептата – да се правят промени. От тогава до този момент имаме огромен брой промени на правилата (кое от кое по-глупави), така че да се облагодетелстват нападателите и да се повиши динамиката, за да е интересно на зрителите.
Кажете ми едно правило, което да облагодетелства защитата? Няма! Същината на футбола (а и на доста други игри с топка) е всъщност в надиграването между защитата и нападението при равни възможности. Имаше едно клише, че „топката е еднаква за всички”! Да, ама сега не изглежда така. Проблемът на търсенето на промени е в това, че вече се правят без да има логика в тях. Правилото за засада гласи, че „един играч попада в засада, когато е по-близко до линията на вратата на противника отколкото топката и предпоследния играч в отбраната на противниковия отбор като едновременно с това по някакъв начин влияе на развитието на играта”. Прекрасно! Обаче според последните разпоредби това може и да не е така. Защото Хари Кейн отговаряше на това условие в момента на подаването към него, но после се оказа, че не е в засада, защото защитникът умилено посегнал да играе с топката. Дори не искам да започвам да говоря в каква ситуация се оказват бранителите сега. Имам приятел, който каза, че ако това не е засада, значи той никога не е играл футбол. А момчето е с трицифрено число мачове в професионалния футбол.
Когато имаш едно основно правило, което се отрича от следващи прецеденти в същия този нормативен документ, касаещ в случая „правилата на играта”, това няма как да не създаде хаос.
Има и още нещо важно. Друго клише твърдеше, че „играта е за феновете”! Да, ама и това вече не е така, защото привържениците, зрителите и всички около футбола не са наясно кое е засада, кое е нарушение, кое е картон, разликата между жълт и червен картон е размита и вече трудно доловима. И всичко е оставено на съдиите, като в правилата е записано неизменното „според мнението на арбитъра”.
Защо се стигна до това положение?
Тук е много интересно. Има множество теории, на които съм отделял време, за да ги прочета и вникна в тях. Ще ви предложа моето обяснение, като категорично твърдя, че то спокойно може да няма и нищо общо с истината. Или да му се намерят доста пропуски.
Някъде в края на 90-те години, светът научи, че привържениците на футбола са изключително лоялни към отборите си. По онова време се смяташе, че е доходно да се прави музика, защото за нея се плащаше добре, имаше си права, плочи, касети, трудно се презаписваше качествено музика, макар че не беше невъзможно, но със сигурност не бе възможно за всеки човек. Феновете на музикалните групи бяха сегашните футболни фенове.
И тогава в Англия се опитаха и промениха в крайна сметка един важен фактор – футболът престана да бъде играта на работническата класа, която водеше до безкрайни битки извън стадионите. Не, оказа се, че футболът вече е спортът на средната класа, към него с удоволствие поглеждаха и доста хора с огромни пари. И се оказа, че феновете са изключително доходоносни група, която иска да има любимата фланелка не просто с номер, но и с име. Привържениците искаха да носят не просто екипа на отбора си, а на конкретен играч. Случи се немислимото – един човек имаше няколко любими отбора, което и до днес намирам за срамно, но … Висшата лига създаде постоянните номера, които не бяха нещо чак толкова ново, но пасваха на концепцията. Навлизането на интернета постепенно в живота ни ликвидира голяма част от музикалния бизнес и изведнъж започнаха да се появяват спортни тв канали, защото за тях потребителите плащаха и те се оказах изключително успешни като бизнес стратегия.
Следващата стъпка бе да се създадат звезди. И тук Скай Спортс направи велики неща. Аз винаги ще им се възхищавам и непрекъснато ги гледам, защото от там идват все още много нови неща. Компанията ще остане в историята за мен с начина на продуциране на звезди във футбола. Всеки клуб имаше своята звезда, за която привличаше фенове. И това важи дори и за най-нискоразредните тимове. След това вече бе време тези звезди да бъдат показвани на хората все по-често. Логиката бе да се създадат възможности да се играе по-често. И се започна! Само че в един момент дойдоха нови огромни инвестиции във футбола, защото се оказа, че от тази игра може и да се печели. По принцип всеки бизнес с огромни обороти привлича капитали, заради солидните възможности. На практика високият оборот е мечта. Дори не искам да казвам какво може да се направи с такива пари.
Но здравето на играчите не можеше да издържи на тези натоварвания в онзи стил на играта. Отборите започнаха да са от по 35 човека. Обаче това са големи заплати и се стигна до ограничение от регистриране на 25 души над 21 години в отборите. И тогава дойдоха всички тези промени. Целта бе да се даде огромно предимство на нападателите, които се превърнаха в галеници на играта. Да, всички искаха повече голове, защото имаше страни в южната част на Англия, където това бе съществен проблем. Дори се оказа, че във футбола опорният полузащитник, който винаги преди това беше „чист убиец”, сега трябваше да е най-техничният играч на света. Най-ясната трансформация дойде с Пирло и Шави. Те бяха опорни полузащитници, но вече акцентът бе върху офанзивната част от играта им. И съответно след всичко това вече звездите можеше да играят по 60 мача на седмица, за да отговорят на бизнес-очакванията към тях. Съответно си поискаха високите заплати и си ги получиха, сега не казват една дума без агентите си. И после трябваше да бъдат пазени, защото трябваше да са на терена. Оформи се ясно разделение на отбори с огромни финансови възможности, които обират най-добрите играчи и … останалите. Едните имаха все повече фенове, съответно правеха повече пари, а другите просто съществуваха.
Отговорът
В природата има равновесие и бе неминуемо да видим подобен процес и във футбола. Когато на терена се срещнеха два състава, в чиито отбори са с различен потенциал, никога не се стигаше до надиграване. Единият се затваря пред собствената си половина, другият взима топката, разиграва и напада. Преди години се казваше, че даден състав играе на „контраатака”. Сега всички го правят.
Връщам се към най-важното. Футболът винаги е бил надиграване между нападението и защитата на двата отбора. Сега се оказва, че възможностите на атаката са далеч по-големи и те са обусловени от правилата. Съответно защитата изглежда смешна. След като в положение „един на един” никой не може да се справи, то отбраната трябваше да се промени и да заложи на числения превес или вариант „двама срещу един”. Това пък донесе след себе си задължението, отборите да се прибират пред своето поле, да се групират и … да чакат. Вижте всеки един мач! Колко пъти в годината гледате футбол от два отбора, които искат да се надиграват и са готови да се атакуват. Да, има, не е като да няма, но се броят на пръстите на едната ръка. И това е процес, който само ще се задълбочава. Възхищаваме се на мачове с високо темпо през 90-те минути, защото те са толкова малко, че … изглеждат хубави просто защото са бързи. Дойде време младите фенове на футбола да се гледат с телефон в ръка и да следят социалните мрежи, защото в мач има 5 положения, които освен това може да ги видиш в интернет. Децата през цялото време играят с пета, защото смятат, че така са големи играчи. И не съм видял дете, което да иска да е защитник.
Да, футболът отговори и отиде в посока „повече защита”! И така ще бъде и в бъдеще. На всеки опит за облагодетелстване на нападението, ще виждаме още повече защита. Не това е отговорът за развитието на играта. И вината не е в съдиите, а в онези, които направиха правилата. Намерете имената им и си ги знайте!
На мен ми остава само едно нещо – „да обичам на инат”! И повярвайте ми – там съм много силен! Аз ще обичам моята си игра и никога няма да я предам.
