Винаги сме казвали, че във футбола не винаги печели по-добрият. Но всъщност ако се опитаме да обърнем тази фраза, логично е в далеч повечето случаи се случва точно това. В дербито на Северен Лондон също. Тотнъм беше по-силният състав на терена за 85 минути. И това би следвало да е достатъчно, за да се стигне до много по-категоричен успех от 1:0.

Предимството на Шпорите

На първо място Тотнъм вече е изграден отбор, с ясен стил на игра, различни компоненти, които да използва в хода на срещите и много по-добър синхрон и разнообразие в действията. Хубавото на футбола е, че въпреки всички опити извън играта, все още колективното би следвало да надделява над индивидуалното. Поне в 70% от случаите е така.

Да видим кои футболисти на Тотнъм действат пред линията на защитата. Дайър, Дембеле, Ериксен, Деле Али, Сон и Хари Кейн. Това изглежда към момента като титулярната шестица в предни позиции. Сега да опитаме да опишем действията им с по няколко думи. Дайър е нещо като централен защитник, сложен в халфовата линия, чиито действия са опростени и изчистени от излишна техника. Той подава и застава в зоната пред отбраната, изключително силен е в единоборствата и високите топки. Дембеле е дрибльорът, който трябва да закара топката до „джобовете” между двете линии на съперника, така че там да се развихрят останалите атакуващи играчи. Той поема топката от отбраната (макар че и Вертонген може да го върши същото с лекота) и я „носи” на „майсторите” пред него. Неговата работа е от ключово значение, защото ако се налага Ериксен и Деле Али да се връщат назад, Тотнъм не е достатъчно ефективен. Сон е бързият футболист, който ще гони всяка топката и ще опита да пробива по фланговите или около Кейн. Ериксен е типичният плеймейкър на състава, който трябва да види посоката на нападението, да насочи действията, да проектира нападението, така че да се създаде опасност. Деле Али е нещо средно между Сон и Ериксен, но при него най-важното е, че присъства винаги там, където не е Хари Кейн. А голмайсторът на Шпорите е завършека на тази формация, който обира лаврите напълно заслужено.

Всъщност тези играчи са изключително разнообразни. В тях има агресия (Дайър най-вече), има скорост (Сон), има фантазия (Ериксен), има провокация в добрия и лошия смисъл на думата (Деле Али), но има и дрибъл (Дембеле). Това прави Тотнъм изключително успешен. Показа го и в това дерби.  

Агресивността в предно поле

Напоследък се възприема за нормално опитът на даден отбор да бъде агресивен в противниковата половина  да бъде наричан „преса”. В мача с Арсенал Тотнъм не демонстрира преса, а прати достатъчно футболисти в предно поле, но те оставаха на няколко метра от разиграващите бранители на „Артилеристите”. Чакаше се грешно подаване. Почетино се бе постарал да създаде всички обстоятелства, така че защитата на Арсенал да сбърка. Но това не се случи през първото полувреме, а едва след гола на Хари Кейн. Веднага след това Тотнъм стана още по-агресивен и получи онези грешки, които е ясно, че присъстват в играта на бранителите на Арсенал. Учудващо е как точно резултатът остана 1:0 толкова дълго време.

Позиционирането на доста играчи в полето на Арсенал и притискането на защитата бе наистина много умело. Ако този отбор на Арсенал бъде пресиран, има възможност с разиграване от страна на полузащитниците, Артилеристите да излязат от пресата и тогава да са изкючително опасни. Почетино не позволи това да стане. Разстоянието между Сон и Хари Кейн от една страна и Кошчелни и Мустафи от друга, не беше по-голямо от 3 метра, но не и много по-малко. Така гостите не смееха да подават рисковано на крак в средата на терена, налагаше се да изритат топката в предни позиции, но от друга страна имаше необходимата зона от футболистите на Тотнъм, така че дори да има такъв пас към Уилшър, Йозил и Мхитариян, той да не е фатален за домакините и между топката и отбраната на домакините пак да има достатъчно играчи. За мен този тип агресивност от Тотнъм през целия сезон носи изключителен успех. Случи се и сега.

Края на мача

При цялото категорично игрово предимство на Тотнъм щеше да е срамно, тимът да не спечели. Но можеше спокойно да се случи. Защото вкараният гол бе само един. Винаги е важно, когато си по-добър да си осигуриш мача и за мен е учудващо, че Тотнъм не го направи. И може би заради това сега е извън четворката. В Арсенал липсва отборът като функционалност, но ги има индивидуалностите. И точно те щяха да дарят точката на венгеровия тим. Пропуските на Лаказет в края са демонстрация на много неща както в единия отбор, така и в другия.

Да, в Арсенал ще се обръщат непрекъснато към онзи момент през първата част, в който нямаше засада при паса на Уилшър към Обамеянг, но това е само една ситуация. Да, вярно е, че тя може да промени много, но пък е редно в хода на 90-те минути Арсенал да е по-добър на терена поне в 25, за да претендира за нещо от срещата. С 5 не мисля, че е редно изобщо да се отваря тази тема. Защото ако игровото поведение на двата отбора се бе запазило, дори в онзи миг Обамеянг да бе реализирал, едва ли много неща щяха да се променят.

За Арсенал това бе пореден мач, в която става ясно, че липсва баланс в този отбор. Вече доста години съм убеден, че като индивидуалности, Артилеристите не отстъпват на нито един друг тим в лигата (след зимния прозорец бих сложил и Ман. Сити в тази категория), но нямат баланс в играта, така че всеки футболист да може да покаже най-доброто, на което е способен. И отговорността за това не е на някой от играчите или привържениците. Не е и а ръководството. До края на сезона Арсенал има 11 мача, в които може да вземе доста точки, може да подобри и класирането си дори (макар че не ми се вярва), но това не променя много ситуацията, защото едно и също нещо е случва сезон след сезон. Просто е време за промяна. Защото колкото и добър да е един режим, ако липсва разнообразие, той се изхабява. Време е за нова енергия в клуба. Една част се видя по време на месец януари, сега е ред през лятото да видим още.

VAR*

За момент ще се върна към онзи момент, когато Уилшър подаде към Обамеянг, за да разгледам хипотетично какво би станало при евентуално използване на видео-асистента. Използвам случая за пример и говорим по теория.

Случай 1:

Съдията вижда положението и е убеден, че има засада (както бе в случая), вдига флага. Но засада няма. Тук VAR по никакъв начин не може да върне „справедливостта”, за която всички говорят. Тогава защо говорим, че това е система, която ще даде справедливост.

Случай 2:

Съдията оставя играта да продължи, Обамеянг вкарва. Гледа се положението на видео, всичко е ок. Тогава защо изобщо са ни асистент-съдии на линиите? И това ли е бъдещето?

Случай 3:

Съдията оставя играта да продължи, Обамеянг вкарва. Гледа се положението на видео, но има засада. Голът се отменя, губи се време. Никой не може да се зарадва дори, докато не се види повторението. Пак остава въпроса защо изобщо са ни асистент-съдии на линиите? И това ли е бъдещето?

И за да завърша ще кажа, че според настоящите изисквания за използването на VAR, дори в тази среща да имаше възможност за нещо подобно, то пак нямаше да бъде използвано, защото не отговаря на условията. За да се използва VAR, съдиите трябваше да изчакат да се вкара гола. Това променя цялата игра, логиката й, ролята на съдиите и ред други неща.

Убеден съм, че с въвеждането на VAR на играта ще се случат неизброимо повече лоши неща, отколкото добри. Да, знам, че ще има ситуации, които ще бъдат разрешавани лесно, но ще се объркат много други неща.

А за себе си съм убеден, че правилата и нормите за ръководене на мачовете, трябва да се променят, само ако при всички положения те ще са от полза и няма никакво съмнение в тях. Тук ще има много проблеми! Но вероятно подобно на ред други неразбории, VAR ще бъде въведен. Да се надяваме, че Великата игра е достатъчно силна, за да преболедува тази грешка.