Е, Манчестър Сити няма да вземе 4 купи! Това вече е сигурно, след като тимът отпадна в ФА Къп от Уигън Атлетик като гост. За двубоя може да се кажат доста неща, но като цяло бе видно, че гостите не са това, което би трябвало да бъдат, а изненадващо и домакините не бяха онова, което поне аз мислех, че ще са. Типичната рецепта за изненада в ФА Къп!
Какво става със Сити?
Не беше много назад във времето, когато написах един текст за Манчестър сити, в който разсъждавах върху възможността тимът да не стане шампион. Честно казано не ми се струва възможно и сега да видим изненада в края на сезона. Разликата е 16 точки при оставащи 11 мача, което означава, че „гражданите” трябва да загубят 6 двубоя, а преследвачите им да спечелят всичко до края. На мен тази математика все още не ми излиза, за да твърдя, че има дори капчица съмнение в титлата на отбора, воден от Гуардиола.
Но има друг въпрос, който си заслужава да се анализира. Какво става с играта на Сити? В лигата тимът има 27 изиграни мача с вкарани 79 гола, което означава по 2.92 на среща. В последните 10 мача във всички турнири, „гражданите” са реализирали 26 гола, което означава, че реално не би следвало да има проблем в нападение. За същия период тимът е допуснал 11 попадения, докато средното число за Лигата е 0.7! Може би тук се крие нещо различно. Казано простичко, нещата изглеждат така: Сити вкарва по-малко попадения, макар че разликата не е чак толкова значима, но и допуска повече от началото на календарната година (процентно нарастването е близо до 50-те). Ето това е разликата. Оставащите два турнира извън лигата (всъщност е един, защото финалът за купата на Лигата е в неделя) са на елиминации, в които всеки един отделен двубой има своето огромно значение.
Ролята на Серхио Агуеро и Давид Силва
Аз не искам да съм в позиция да правя изводи на базата на двубой срещу Уигън, който едва ли генерира чак максимална концентрация в състава. И все пак! За мен Сити демонстрира разлика в играта си, която обуславя тези числа. В моите очи става дума за следното – Сити вече не печели топката толкова високо по игрището, не е толкова агресивен и светкавично бърз, когато овладее и в крайна сметка се стига до момент, когато не създава чак толкова чисти положения за отбелязване на гол. Когато Гуардиола започна да вади Агуеро от стартовия състав, си мислех, че това е поредният експеримент, който каталунецът иска да направи. Но нека си признаем, че откак аржентинецът е несменяем титуляр в центъра на атаката, „гражданите” не са толкова агресивни, когато противникът владее. Да, все още Агуеро е страхотен реализатор, но ми се струва, че Сити няма нужда точно от такъв човек на върха на нападението. Знам, че числата ще ме оборят – аржентинецът този сезон има вкарани 21 гола, което вече е повече от миналия сезон и много малко под постижението му през 2015-2016 (24) и 2014-2015 (26). Но не мога да се отърся от усещането, че Агуеро вече не е толкова полезен за Сити, колкото бе преди два сезона например.
Вторият фактор, който не искам да пропускам е ролята на Давид Силва. От 13 септември до 29 ноември, той е изиграл 18 мача, което е период от два месеца и половина. В следващите два месеца и половина (от началото на декември до днес приблизително), той има 12. Ако приемем условно, че периодите са приблизително равни, то броят изиграни мачове намалява драстично (около 50%). Общият брой мачове на Сити са 41 (стига да съм ги преброил точно). Всичко това ме кара да потърся отговор на въпроса защо Давид Силва не играе толкова, колкото в началото. Сега сякаш по-често титуляр е Гуиндоган, който е прекрасен футболист, но е различен тип. Когато Сити отнеме топката в централната зона или в полето на противника, Давид Силва е много подобен на Де Бройне – търси топката и доставя пас на летящ на скорост свой съотборник към или вътре в наказателното поле. Гуиндоган обаче е един от тези търсещи наказателното поле футболисти. На практика Гуардиола смени модела на игра и за мен тези дребни колебания в представянето на Сити се дължат точно на това. Сега отборите трябва да спират само Де Бройне, вече се ориентират спрямо него и това пречи на „гражданите”. Докато ако Давид Силва е до него, нещата може да се случат по различен начин, защото вече съперникът трябва да се съобразява с двама играчи. Но ако приемем (а поне аз вярвам, че е така), че Давид Силва е оставен да почива повече, за да е свеж през пролетта, нищо чудно да видим отново в решаващите двубои един различен отбор на „гражданите”.
Предизвикателството за Гуардиола
Нека за момент се отърсим от говоренето за Манчестър сити и се замислим само за Пеп Гуардиола. Да кажем нещо различно от това, че е брилянтен, ще е нелепо. Но какво показва кариерата му? Един вълнуващ, изненадващ и дори бляскав период в Барселона. Но там той имаше предимството да е нов за съперниците си, да има няколко гениални футболисти, които лесно претвориха неговите идеи на терена. А между другото като се замислим разликата между Гуардиола от една страна и Меси, Инеста и Шави от друга в начина на мислене за играта, не е чак толкова голяма. Последва година извън футбола и после период в Байерн Мюнхен, който обаче е смятан за разочарование, защото не е спечелена Шампионската лига. Въпреки всички домашни трофеи, в Германия това не е гаранция за успешен сезон от Байерн Мюнхен, заради липсата на реална конкуренция.
И сега Гуардиола е във втората си година в Англия. През първата остана без трофей, но сега е впечатляващ в първенството. Отборът му без никакво съмнение е най-скъп, като за справка срещу Уигън на терена са били футболисти, купени за 349 милиона паунда (според ББС). Това е поредното доказателство, че Гуардиола има всичко, което е поискал на практика. Добре, може би не съвсем всичко, но едва ли някой ще има лице да го изтъква. Така че шампионската титла във Висшата лига е нещо изключително важно, но шефовете на Сити ще искат да триумфират в Шампионската лига. Така че може би този спад в играта би трябвало да отнесем към предстоящите срещи в Европа. Но това е сериозно предизвикателство за Гуардиола. И ще ми е страшно интересно как ще бъде оценен неговия сезон (не на отбора), ако не се стигне до подобен успех. И как ще бъде оценяван през май.
Владението на топката
Искам да вмъкна един дребен на пръв поглед факт – Уигън е имал притежанието на топката само 17 процента от времето. Но спечели! Не казвам нищо лошо, вероятно това е напълно нормално. Но футболът има огромен проблем, защото все по-често виждаме мачове, в които единият отбор владенее топката, другият пък само се защитава и то много дълбоко пред своята врата. А нали в средата на първото десетилетие, всички промени в играта стартираха, за да не се стига до подобно нещо, а да се подкрепят отборите в търсене на нападателен футбол. Случва се точно обратното – повечето отбори предпочитат да се защитават и да контраатакуват. Споменавам го, защото за себе си съм абсолютно убеден, че това е тенденция, която не само че няма да намалява, а ще се увеличава с времето. А това е ужасно. И всяка друга промяна на играта, за да се спре подобен процес, ще го задълбочи още повече. Да, съзнавам, че положението е като в „плаващи пясъци”, но да си призная не виждам как ще се реши този проблем.
