Поздравления за Манчестър Сити! Клубът спечели първия трофей за сезона убедително, както всъщност и играеше в повечето двубои до този момент в първенството. Сити показа почти всичко, което отличаваше състава от останалите – скорост, адаптивност към грешките на съперника, техника и хладен разум, когато е необходимо. В същото време за Арсенал остава (за пореден път) един дребен извод – без да владееш основните неща при играта в защита, няма никакъв шанс да триумфираш в равностоен финал. И това е историята на куба от 2006 година насам.
Успехът на Сити
Няколко неща не бива да се подминават в играта на Сити. На първо място е стартовия състав. В него ми се струва, че за първи път (върнах се до началото на ноември, преди това не мисля, че е ставало също) в стартовия състав да са едновременно Кевин Де Бройне, Давид Силва, Гюндоган и Фернандиньо. Дори да се е случвало преди това не е било толкова често. Аз оставах с впечатление, че в мачовете ще играят трима от тези четирима. Вчера Гуардиола ги пусна заедно и ефектът беше доста интересен. Гюндоган участваше в един агресивен подход на Сити спрямо бранителите на съперника, който предвидихме още преди срещата. Не че е нещо трудно, защото ми се струва, че вече всички ще го правят. Но Гюндоган се изравняваше с Агуеро и атакуваше централните бранители. Другите трима пък се залепяха за Йозил, Рамзи и Джака. И изнасянето на топката от Арсенал не вървеше изобщо. Ролята на Уилшър бе изненадат на Венгер, но за нея малко по-късно в текста.
За човек, който толкова обича късите подавания, Гуардиола изключително интересно използва дългите топки. Сити обича да изнася топката от вратаря през защитата, но когато съперникът ги пресира, Арсенал опита нещо такова), тогава се използват дългите подавания. Нападателите обаче стоят доста високо (далеч от своето наказателно поле), а защитниците са близо до своята врата, като са готови да получат подаване. По този начин се отваря една доста сериозна зона от терена между линиите на съперника, в която трябва някой от офанзивните играчи на Сити (Де Бройне или Сане в повечето случаи) да получи подаване. Ако обаче съперникът е предвидил и този ход и е изнесъл защитата си напред, тогава следва дълго подаване към нападателя. Точно това стана при първия гол. Просто Гуардиола има отговор на всичко, което съперникът би направил и кара своите играчи да действат така. Но пък противникът може с лекота да елиминира поне елементарните предизвикателства – дългото подаване към Агуеро беше точно такова и грешката на Мустафи бе комична.
Връщам се на тази четворка в центъра за Сити, която поне мен ме впечатли доста. В нея има доста баланс и гъвкавост, които могат да донесат на отбора изключително много позитиви. При всички положения, това е поредният вариант в играта на „гражданите”, който Гуардиола може да използва в определени мачове. Тази четворка дава сигурност в разиграването, а скоростта ще се носи от петия човек в средата на игрището, който обичайно ще е флангови играч.
Не искам да пропускам и страхотното представяне на Венсан Компани. При тази формация на Сити се налагаше често капитанът на Сити да се надбягва буквално с Обамеянг и той се справи с тази задача. Да си призная, че за мен бе учудващо, но Компани също си заслужи комплиментите.
И накрая нещо за Сити като отбор. На мен ми хареса много умението на „гражданите” да се държат като зрял състав, който умее да печели (макар че с Гуардиола го направиха за първи път). Вижте реакцията им в началото на втората част! Те излязоха на терена сякаш губеха в резултата и натиснаха противника, паднаха два гола и всичко свърши. Това е признак за отборна зрялост, която не е без значение.
Обичайният анализ за Арсенал
Когато непрекъснато се говори едно и също нещо за даден отбор, тогава вече положението е твърде неприятно. Не може след всеки един провал на отбора, причините да са едни и същи. И малко дете, гледало 5 мача на Арсенал знае къде може да се очакват грешки:
- при изнасянето на топката от защитниците
- при дългите топки към отбраната (голът на Агуеро е копие на няколко положения, които Мората пропусна в мача Арсенал – Челси)
- статичните положения
Вече дори не мисля, че проблемът е в полузащитата, а в конкретни личности в отбраната и на пейката.
Венгер все пак се бе постарал вчера да има един тактически ход, който да изненада противника. Ролята на Уилшър в лявата зона бе страшно интересна и много успешна, докато там действаше и Начо Монреал. Испанецът се изтегляше максимално високо по игрището, заставайки в ролята на типично крило, когато Арсенал владее. Нямаше как Кайл Уокър да не отива към него. И тогава Джак Уилшър влизаше в зоната между Уокър и защитника, като дърпаше със себе си и Фернандиньо. А ако бразилецът не отидеше там, тогава англичанинът получаваше топката и навлизаше към наказателното поле. Това бе един проблем за „гражданите”, който те доста дълго в мача не успяваха да разрешат.
Уилшър обаче трябва да се научи да балансира внимателно печеленето на нарушения. Да, във всички случаи вчера имаше контакт между него и Фернандиньо, поради което и нямаше жълт картон за симулация, но англичанинът е много близо до това да стане „сериен търсач на нарушения”, което вероятно е новото име на симулантите в Англия, защото като термин го чувам вече няколко пъти. А и някак странно все англичани се оказват в тази роля, вероятно заради преференциалното отношение на съдиите към тях.
За мен си остава страшно интересно какво може този състав на Арсенал в атака, когато защитата е изградена от грамотни фигури. И тук ще пропимня едно изказване на великия централен нападател на Арсенал Алан Смит. Той е част от поколението на Стив Болд и се учудва непрекъснато защо Венгер не дава на бившия централен бранител да подготвя отбраната. Когато Мартин Кион го правеше през 2006, Арсенал постигна рекордни резултати! А че Болд не получава такива шансове е съвсем ясно, защото иначе най-близките му приятели (сред които и Алан Смит) нямаше да говорят така.
ПП. Не съм забравил за Манчестър Ю и Челси, но не съм убеден, че днес ще имам време.
