Борислав Борисов
Започнах да пиша нещо в туитър и се оказа доста дълго, та реших да го пренеса тук в малко по-смислен текст. Дали защото имам повече време в последния месец, или дори два, но ужасно започва да ме дразни усещането за футбола, което се създава. Това вече не изглежда като моята игра.
Опитвам се да стоя далеч от случая "Кариус", защото това си е вратарска грешка и нищо повече за мен. Ок, болезнена е, обаче не е нищо повече! Обаче сега осъзнавам какво могат да направят социалните мрежи. И се плаша страшно много! Медиите приключиха с него два дни след финала. Което също може би бе малко над нормалното, но познавайки детайлите го намирам за нормално. Мачът бе късен, на следващия ден има нужда от новинарски тестове и репортажи, после идват анализите и интервютата и накрая заключенията. Два дни и толкова! При социалните мрежи и далеч по-сложно, защото там всеки може да си изживява моментите колкото време му е необходимо. И при липсата на мачове се вижда, че явно няма други теми. Защо е така? Това е интересна тема, но май не е за настоящия текст. И се завъртаме отново около грешките на Кариус! Защото е най-лесно да посочиш виновника и да го обсъждаш, обсъждаш, обсъждаш!
Вратарски грешки са ставали, стават и ще стават. Сега пък щели да го искат в друг отбор под наем. Кой го бил подкрепил на терена, кой не го направил и защо, заплахи за семеството му. Друг вратар се изказва в пресата, че момчето няма никога да се справи с този проблем. Ако психолозите (не съм сигурен дали това е думата или пък е психиатри. И дано не разбера) имат мафия, вероятно цялата суматоха ще е тяхно дело, за да накарат доста народ да отиде на терапия! Рано или късно ще се стигне до това положение!
Футболът се разваля (дано процесът не е завършил), защото от игра се превърна в реалити шоу. Всички искаме емоциите да продължават безкрайно, но това просто не е възможно. Обаче не може всеки ден да има футбол с любимия отбор или поне негов конкурент. Липсва онази специфична емоция или енергия, която е необходима на всички. Поради това я търсим рано сутрин, после през деня, късно вечер! Ставаме зависими от нея или липсата й. И в един момент започваме да вършим глупости. Слагам и себе си в това число, защото съм бил част от подобна еуфория и съм се клел, че никога няма да се повтори. Но не съм сигурен! Това чувство на емоционална превъзбуда от любимия си отбор (независимо дали става дума за победи или загуби) е опианяващо. Разбираемо е! Обаче точно то започва да вреди на играта и да я превръща в нещо различно.
А в крайна сметка не е станало нищо фатално. Един мач е завършил, има победител, победен. Човек, който е направил грешка, друг е вкарал страхотен гол. Анализите са ок, но трябва да има някаква граница! Футболът има нужда от това да се освободи от идеята за "реалити шоу" и да стане отново само една игра. Иначе няма бъдеще!
Опитвам се да дефинирам разликата между фенство и фенщина. Не ми се получава. Английският футбол е притегателна сила за привърженици от целия свят. Съответно те искат да го преживяват, усещат, потребяват или като искате го кажете. Но проблемът е, че искат и да го променят. В последните години виждам много континентално влияние и сред феновете. И това е ужасно. Запалени димки?! Никой в Англия не празнува така. Фенщината ще съсипе Великата Игра!
Съзнавам, че не е възможно процесите да бъдат върнати обратно. Моето поколение вече отстъпи мястото на следващите, а те дойдоха с енергията си и различните виждания. Идват фенове, които не са от една определена държава, а са граждани на света. Вече си фен на Ливърпул от другия край на света примерно и смяташ, че имаш право да виждаш отбора по своя начин. Който обаче е различен в някои случаи от автентичния Ливърпул (важи и за всички останали отбори между другото). Глобализирането на играта доведе до нещо много различно. Тя се превърна в „реалити шоу”, което трябва да обслужва всички привърженик. А освен това той има право на своята порция „потребление”! И от там футболистите също стават „реалити звезди”. Поради това и гелът по косите им е повече от потта. За кръв да не говорим!
Дано съм бил ясен, но ще завърша пак с темата Кариус. Ако прегледате дори и социалните мрежи с приятелите около себе си, ще видите различния поглед на мнозина. Аз оставам с онези, които все пак виждат в този мач една игра. Говоренето за играта ще я направи по-силна и велика, тя е фантастична с всичките грешки и успехи на всеки отбор! Но „реалитизирането” й ще е я съсипе завинаги. И идва момент, когато всеки трябва да заеме своята позиция!
